Както е общоизвестно в публичното пространство, „Корпоративна търговска банка“ АД („КТБ“) фалира, като на 22 април 2015 г. е обявена в несъстоятелност.
През 2019 г. Народното събрание прие спорната разпоредба на чл.60а от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), съгласно която:
„Синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато:
1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или
2. полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му.“
Така разпоредбата на чл.60а от Закона за банковата несъстоятелност даде възможност да се попълва масата на несъстоятелността с всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, независимо от броя и вида на междинните прехвърляния. Така се създаде възможност за посягане върху имуществото на неограничен кръг субекти („всяко трето лице”), включително лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Включително се посегна на имуществото на трети добросъвестни лица. Предявеният иск на основание чл.60а от ЗБН е срещу третото лице, което притежава „имуществото с произход от банката”, без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки.
Така например, ако сте получили плащане от ваш контрагент, дарение от ваш близък и др., КТБ може да предяви иск за връщане на тази сума и/или имущество само защото назад във времето имуществото е с произход от КТБ.
Логично е подобна разпоредба да доведе до засилено обществено недоволство, което доведе до необходимостта Висшият адвокатски съвет да направи искане до Конституционния съд, за установяване на противоконституционност на редица разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност, една от която е цитираната по-горе разпоредба на чл.60а от ЗБН.
Във връзка с направеното искане от Висшия адвокатски съвет беше образувано конституционно дело № 9/2020 г., което приключи с постановяване на Решение № 8 от 27 май 2021 година, съгласно което разпоредбата на чл.60а от ЗНБ е обявена за ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННА.
Съгласно цитираното решение на КС правната норма на чл.60а от ЗБН противоречи на застъпения в чл.4 от КРБ принцип на правова държава, нарушен е принципът на гарантиране и неприкосновеност на частната собственост (чл.17, ал.1 и ал.3 от КРБ). Съдът приема, че чл. 60а от ЗБН нарушава принципа на равенството пред закона и справедливост в обществото.
Съгласно Конституционните съдии частният интерес не бива да се поставя пред този на обществото. Това е така, тъй като голяма част от разпоредбите, които са оспорени, засягат производството по несъстоятелност на „КТБ“. Това може да се извлече по тълкувателен път, тъй като към момента на приемане на тези разпоредби, производството за несъстоятелност на „КТБ“ е единственото открито. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 60а от ЗБН представлява общо правило за поведение, но е прието, за да обслужи производството по несъстоятелност на „КТБ“.
Какви са правните последици от обявяването на чл.60а от ЗБН като противоконституционна?
По този въпрос Конституционният съд е имал възможност да се произнесе с Решение № 3 на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2019 г. Конституционният съд се произнесе по въпроса „Относно действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията“.
Съгласно цитираното решение правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл.151, ал.2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон.
От разпоредбата на чл.151, ал.2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат.
Спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага.
Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1 – никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право – което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на правовата държава.
За производствата, които не са приключили с влязъл в сила акт, обвинената за противоконституционна разпоредба на чл.60а от ЗБН, не се прилага.
След обявяване за противоконституционна разпоредба на чл.60а от ЗБН е налице противоречива практика. Някои съдебни състави прекратяват висящото производство, тъй като считат исковете от несъстоятелната банка за недопустими. Други състави постановяват решение, с което отхвърлят заведените искове на основание чл.60а от ЗБН, като считат същите за неоснователни.
Няма да се спираме върху разсъждения, дали исковете са недопустими или неоснователни, тъй като постановяването на определение, с което делото се прекратява като недопустимо и решение, с което искът се признава за неоснователен, еднакво добре защитава интереса на ответника.
Адвокатско дружество Микински и съдружници има натрупана практика в защита на ответници по иск от синдиците на КТБ, на основание чл.60а от ЗБН. На дата 05.11.2021 г. Софийски градски съд постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените искове срещу наш клиент, които са в размер на 23 179 310,00 лв.