Съдебните процеси често отнемат дълго време, затова сдобием ли се с влязъл в сила съдебен акт или подлежащ на изпълнение такъв, в наш интерес е бързото му привеждане в изпълнение. За да добиете представа каква е процедурата, през която обичайно следва да преминем, за да изпълним съдебно решение, постановено в наша полза, към кого трябва да се обърнем, колко ще ни струва и др., продължете четенето на настоящата статия, която вярваме, че ще ви бъде от полза.
Приложимо законодателство при изпълнение на съдебни решения
Законодателят е уредил процедурата по изпълнение на съдебни решения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Доколкото все по-често ставаме свидетели на чуждестранни съдебни решения, които следва да бъдат изпълнени в България, то е редно да споменем, че приложимото право в такива случаи с международен елемент е уредено както в ГПК, така и в Кодекса на международното частно право (КМЧП), Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета и международни договори. Наред с горното, България е страна по редица международни конвенции и споразумения, уреждащи начина на изпълнение на съдебно решение на чуждестранни юрисдикции, като например: Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г., Хагската конвенция от 2005 г. относно избор на съд, Луганската конвенция от 2007 г. и много други двустранни договори.
Решения, подлежащи на изпълнение
Основен е въпросът, касаещ кои съдебни решения подлежат на изпълнение. Законодателят е предвидил, че това основно са: влезлите в законна сила решения, т.е. необжалваните или тези, които са достигнали до последна съдебна инстанция; осъдителните съдебни решения, постановени от въззивен съд (втора съдебна инстанция), а така също и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.
Кой инициира изпълнението на съдебното решение?
За изпълнение на едно съдебно решение не винаги е необходимо участието на адвокат, доколкото законът позволява представители на страните по пълномощие да бъдат освен адвокатите, така също и родителите, децата или съпругът; юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец или други лица, предвидени в закона. Освен с пълномощник страната има право сама да заяви изпълнението на съдебно решение, респ. сама да участва в изпълнителното производство. В действителност участието на професионалист в производството по изпълнение на съдебно решение, какъвто е именно адвокатът, гарантира добрата защита на правата и интересите на кредитора, т. нар. взискател в изпълнителното производство, което повишава шансовете му за успешно развитие на процеса.
Откъде да извадим изпълнителен лист?
В голям процент от случаите съдебните решения касаят парични вземания. В тези случаи изпълнението им се осъществява посредством издаван от компетентния съд изпълнителен лист въз основа на съответното съдебно решение, което подлежи на изпълнение. Обичайно изпълнителният лист се издава от съда, който е разглеждал спора като първа инстанция, а когато се касае за въззивни осъдителни решения – от съответния въззивен съд (т.е. второинстанционния съд).
Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника.
Иск срещу изпълнението
Макар да сме достигнали до момент, в който имаме право да изпълним съдебното решение в наша полза, то все пак законодателят лимитативно е предвидил възможности за длъжника ни да се противопостави на изпълнението. Той може да оспорва чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Този иск не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови спиране по искане на длъжника.
Мерки за обезпечение на изпълнението
Законът е предвидил редица мерки за гарантиране на ефективността на изпълнението, като например налагане на обезпечителни мерки, които се допускат от съответния компетентен съд. Те могат да бъдат предварителни, т.е. още преди да сме започнали съдебния спор, или по време на вече предявен иск и целят запазване имуществото на длъжника, от което впоследствие бихме могли да се удовлетворим при евентуално съдебно решение в наша полза. Обичайно обезпечителните мерки, до които прибягват кредиторите са запор на банковите сметки на длъжника, възбрана върху притежавано от него недвижимо имущество или запор на негови движими вещи (най-често това са МПС, машини и т.н.), запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове и др.
Кой е съдебният изпълнител, компетентен да извърши изпълнението по издадения изпълнителен лист?
След като сме се снабдили с изпълнителен лист, необходимо е да се обърнем към съдебен изпълнител, при когото да образуваме изпълнително дело срещу нашия длъжник. В България са налице държавни съдебни изпълнители (ДСИ) и частни съдебни изпълнители (ЧСИ). За ДСИ и ЧСИ важат едни и същи срокове, като ДСИ действат на ниво Районен съд, а ЧСИ – на ниво Окръжен съд. ДСИ получават заплата от държавния бюджет, а ЧСИ не получават пари от държавата, а се самоиздържат, т.е. ЧСИ е свободна професия.
Всеки кредитор и бъдещ взискател по изпълнителното дело може свободно да избере при кой съдебен изпълнител да образува делото си.Единственото обстоятелство, с което трябва да се съобрази, е местната компетентност на съдебния изпълнител. Т.е., компетентен е съдебният изпълнител, в чийто район се намира:
- недвижимият имот, срещу който се насочва принудително изпълнение върху недвижим имот;
- движимата вещ, когато следва да се извърши нейното предаване от длъжника;
- постоянният или настоящият адрес, или седалището на длъжника.
След като е спазена местната компетентност, то кредиторът или т.н. взискател може сам да избере съдебния изпълнител от съответния район, при който да образува изпълнително дело, респ. дали това да бъде ДСИ или ЧСИ. Обичайно при ЧСИ събираемостта на вземанията е по-висок процент, отколкото при ДСИ, поради което повечето кредитори предпочитат да образуват делата си именно при ЧСИ.
Разходи в изпълнителното производство
При образуване на изпълнителното дело взискателят трябва да заплати авансови такси за принудителните действия на съдебния изпълнител, които впоследствие се поставят в тежест на длъжника и се добавят към задължението му, респ. се събират от него. Разноските на ЧСИ са нормативно определени в Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, която посочва размера на обикновените такси (за извършване на изпълнителни действия) и на пропорционалните такси, когато се касае за парично вземане (представляващи процент от вземането на кредитора). Разноските на ДСИ се определят в чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Дължим обикновена такса за всяко принудително изпълнително действие, което сме поискали да извърши съдебният изпълнител.
Сферата на дейност на съдебния изпълнител основно включва изпълнението върху движимо имущество, недвижимо имущество (принудителна продажба на недвижими имоти на търг, въвод във владение и др.), събиране на парични вземания и др.
По отношение на паричните вземания съдебният изпълнител има право да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, върху работната му заплата, върху някое парично вземане на длъжника от трето лице. Той има право да получи запорираната сума по своя специална банкова сметка, от която впоследствие да преведе съответно дължимата към взискателя сума, след като приспадне своите пропорционални такси.
Съдебният изпълнител има право на достъп до недвижим имот на длъжника (жилище, хотел или друга негова собственост), да опише този имот с помощта на вещо лице, ако е необходимо, може да назначи пазач на този имот. Може да поиска съдействие на полицията, ако му бъде оказана съпротива. Има право да описва и движими вещи, собственост на длъжника (автомобили, ценни вещи и други). Съдебният изпълнител организира и провежда публични продажби – т.н. търг на запорираните вещи и имоти. От сумите, получени от тези търгове, се удовлетворява взискателят.
Кредиторът по съдебното решение има право и на лихва,в случай че е заявил от съда да му бъде присъдена такава – законна или договорна лихва (ако има такава) върху вземането (главницата). В този случай при постановяване на съдебното решение лихвата се добавя към главното вземане и се начислява до окончателното му плащане. Размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка (БНБ) за периода на забава, увеличен с 10 процентни пункта. Когато се образува изпълнително дело, съдебният изпълнител начислява присъдената от съда лихва върху задължението на длъжника до момента на окончателното му изплащане.
