Киберсигурността вече не е въпрос, който засяга единствено банките, телекомуникационните оператори и големите технологични компании. Европейският съюз разшири значително кръга на предприятията, които трябва да организират защитата на своите информационни системи, да управляват рисковете от кибератаки и да реагират своевременно при инциденти.
Основният европейски акт в тази област е Директива (ЕС) 2022/2555, известна като NIS 2. В България изискванията ѝ се въвеждат чрез Закона за киберсигурност (ЗКС).
Какво представляват NIS 2 и Законът за киберсигурност?
NIS 2 е европейска директива, която цели да повиши общото ниво на киберсигурност в Европейския съюз. Тя задължава определени предприятия и организации да предприемат мерки за защита на мрежите и информационните си системи, да оценяват и управляват рисковете, да поддържат готовност за реакция при киберинциденти и да докладват за определени инциденти пред компетентните органи. Те трябва да въведат пропорционални мерки — например контрол на достъпа, резервни копия и планове за възстановяване — и да докладват значителните инциденти, като ръководството одобрява мерките и следи изпълнението им.
Законът за киберсигурност урежда прилагането на тези изисквания в България. Той определя кои организации попадат в обхвата на регулацията, какви задължения имат и кои органи осъществяват контрол.
Важно е да се знае: NIS 2 не се отнася само до дружества, които извършват дейност в сферата на информационните технологии. В обхвата ѝ попадат и предприятия от традиционни икономически сектори – например производство на автомобили и автомобилни части, хранително-вкусова промишленост, химическа промишленост и производство на медицински изделия.
Кои предприятия и организации попадат в обхвата?
NIS 2 и ЗКС обхващат организации от определени икономически сектори, разделени основно в две групи – съществени и важни субекти. Секторите са посочени в Приложение I и Приложение II към директивата и съответните приложения към българския закон.
По-долу са представени основните категории с примери, които помагат на предприятията да се ориентират дали дейността им може да попада в обхвата.
- Сектори с висока критичност – Приложение I
В тази група са включени организации, чиято дейност е особено важна за функционирането на обществото, икономиката и основните услуги.
- Енергетика – предприятия за производство, пренос и разпределение на електроенергия, нефт и природен газ, както и централизирано топлоснабдяване.
- Транспорт – въздушен, железопътен, воден и автомобилен транспорт, включително определени оператори на транспортна инфраструктура и доставчици на услуги за управление на движението.
- Банково дело – кредитни институции.
- Инфраструктура на финансовия пазар – оператори на места за търговия и централни контрагенти.
- Здравеопазване – лечебни заведения, лаборатории и определени производители на фармацевтични продукти и основни лекарствени вещества.
- Питейна вода – доставчици и разпределители на питейна вода.
- Отпадъчни води – предприятия, които събират, отвеждат или пречистват градски отпадъчни води.
- Цифрова инфраструктура – доставчици на интернет обменни точки, DNS услуги, регистри на домейни от първо ниво, облачни услуги, центрове за данни, мрежи за доставка на съдържание и доверителни услуги.
- Управление на ИКТ услуги между предприятия – доставчици на управлявани услуги и управлявани услуги за сигурност.
- Публична администрация – определени публични административни органи.
- Космически сектор – определени оператори на наземна инфраструктура, поддържаща космически услуги.
- Други критични сектори – Приложение II
Тази група е особено важна за предприятията от производствения сектор, търговията и хранителната промишленост. В нея попадат:
- Пощенски и куриерски услуги – оператори, които предоставят пощенски услуги, включително куриерски услуги.
- Управление на отпадъци – предприятия, които извършват събиране, третиране, обезвреждане или оползотворяване на отпадъци.
- Производство, преработка и дистрибуция на храни – предприятия, които извършват промишлено производство или преработка на храни, както и търговия на едро и промишлено производство и преработка на храни.
- Производство – определени дейности в химическата промишленост, производството на медицински изделия, електрическо и електронно оборудване, машини, превозни средства и други промишлени продукти.
- Цифрови услуги – доставчици на онлайн пазари, онлайн търсачки и платформи за услуги за социални мрежи.
- Научни изследвания – научноизследователски организации, когато основната им дейност е научноизследователска и развойна дейност.
Достатъчно ли е фирмата да извършва дейност в някой от посочените сектори?
Не. За повечето частни предприятия е необходимо да бъдат изпълнени и определени критерии за размер.
По общото правило в обхвата попадат средни и големи предприятия, които извършват дейност в някой от секторите по Приложение I или II. При определянето на размера се вземат предвид приложимите правила за партньорски и свързани предприятия, поради което принадлежността към група може да има значение.
Съществуват и изключения, при които законът се прилага независимо от размера – например за определени доставчици на обществени електронни съобщителни услуги, DNS услуги, регистри на домейни от първо ниво и доставчици на услуги за регистрация на домейни. Възможно е обхватът да се разшири и при субекти със специфично критично значение за обществото или икономиката.
Какво трябва да направи едно предприятие, ако попада в обхвата?
Предприятията, които са съществени или важни субекти, трябва да изградят подходяща система за управление на киберриска. Това включва наред с останалото и:
- приемане на вътрешни политики, правила и процедури за киберсигурност;
- определяне на отговорни лица и разпределение на правомощията;
- оценка и управление на рисковете за информационните системи;
- мерки за контрол на достъпа, защита на мрежите и управление на уязвимостите;
- правила за реакция и докладване при инциденти;
- планове за непрекъсваемост на дейността и възстановяване;
- контрол върху сигурността на доставчиците;
- обучение на служителите и ръководството;
- периодичен преглед и проверка на ефективността на мерките.
Това не означава, че всяко предприятие трябва да закупи конкретна технология или да въведе еднакъв набор от документи. Мерките трябва да бъдат съобразени с характера на дейността, размера, рисковете и значението на системите за функционирането на предприятието.
Как да разберете дали вашата фирма попада под NIS 2 и ЗКС?
За първоначална преценка проверете:
- Каква е реалната дейност на дружеството? Не разчитайте единствено на предмета на дейност в Търговския регистър. Важни са реално извършваните дейности и приложимият код по КИД/NACE.
- В кой сектор попада дейността? Съпоставете я със секторите по Приложение I и II към ЗКС.
- Колко служители има дружеството и какви са финансовите му показатели? Проверете и приложимите правила за свързани и партньорски предприятия.
- Предоставя ли дружеството специализирани услуги? За някои дейности, включително електронни съобщителни услуги, DNS и регистрация на домейни, се прилагат специални правила независимо от размера.
- Има ли дружеството специален статут или критично значение? Това може да доведе до включване в обхвата и извън общите критерии.
Не приемайте, че малкият размер или липсата на дейност в ИТ сектора автоматично изключват приложението на закона. Съществуват специални основания за включване, а оценката трябва да се направи спрямо конкретната дейност и законовите критерии.
Необходима ли е правна оценка?
Попадането в обхвата на NIS 2 и ЗКС води до конкретни организационни, технически и правни задължения. Неправилната преценка може да доведе както до пропуск в изпълнението на законови изисквания, така и до ненужни разходи за мерки, които не са приложими за съответното дружество.
Ако не сте сигурни дали вашата компания попада в обхвата на новите изисквания, препоръчително е да извършите предварителна правна оценка, преди да пристъпите към изграждане на система за съответствие.
Екипът на mikinski&partners може да съдейства с анализ на дейността и размера на предприятието, установяване на приложимата категория, оценка на съществуващите мерки и подготовка на необходимите вътрешни политики, правила и процедури за съответствие с NIS 2 и Закона за киберсигурност.