Гражданска отговорност на съдружници и акционери по повод членството им в капиталови търговски

Анотация: 

Статията разглежда различните хипотези в Търговския закон, при които за съдружник-учредител на дружество с ограничена отговорност или за акционер-учредител в акционерно дружество може да възникне отговорност за обезщетяване на причинени вреди.

The article examines the various hypothesesregulated in the Commercial Act, in which a partner-founder of a limited liability company or a shareholder-founder in a joint-stock company may incur liability for damages.

I. Въведение.

За извършването на стопански дейности законодателят е предвидил възможността физическите лица било самостоятелно, било то в съдружие с други физически или юридически лица, да създават нови правни субекти – юридически лица. Важното в случая е, че тези новообразувани юридически лица представляват самостоятелни правни субекти – различни от своите учредители. Тези юридически лица, а не участващите в тях лица, носят самостоятелно права и задължения.

Двата най-разпространени вида търговски дружества както у нас, така и в Европа са дружеството с ограничена отговорност (по-познато като ООД) и акционерното дружество (АД). Дружеството с ограничена отговорност се използва като правна форма по-често при малък и среден бизнес, докато акционерното дружество е по-подходящо за събиране на сериозни инвестиции и реализиране на по-големи бизнес проекти. Привлекателното за предприемачите в тези два вида търговски дружества е, че участващите в тях лица като съдружници и акционери не могат да отговарят със своето имущество за задълженията на юридическото лице.

Това е един от начините физическите и юридическите лица-предприемачи да ограничат своята отговорност до участието си в капитала на дружеството и сами да преценят колко могат да рискуват при стартиране на някаква стопанска инициатива.

Посоченият принцип е валиден при всички случаи на сделки, по които страна е самото дружество. Въпреки това, има определени хипотези, при които е необходимо да бъдат защитени интересите както на самото дружество, така и на трети лица. В тези случаи законодателството предвижда гражданска отговорност да носят учредителите (съдружници или акционери) на самото дружество. 

В настоящото изложение ще разгледаме някои от най-често срещаните изключения, при които принципно ограничено отговорни лица могат да носят неограничена отговорност.

II. Отговорност на учредителите на търговски дружества (чл. 69 и 118 ТЗ).

  1. Отговорност на учредителите спрямо трети лица контрагенти.

Поради динамиката на търговския оборот държавата се стреми да ограничи административните пречки пред търговците и да насърчи предприемачеството. Затова преди години се създаде Търговския регистър към Агенцията по вписванията, което значително съкрати времето и разходите за регистрация на търговски дружества. По този начин, наред с много други реформи, като например намаляването на минимално изискуемия капитал при учредяване на ООД на 2 лв., стартиращите бизнеси бяха значително улеснени.

Въпреки това законодателят е предвидил възможност предприемачите да започнат да извършват дейността си дори преди да са регистрирали търговското си дружество, като е предвидил, че всички поети права и задължения преминават по право към дружеството след неговата регистрация. Законът обаче поставя и някои ограничения и вменява допълнителна отговорност на учредителите на търговски дружества, които извършват действия от името на все още невъзникналия правен субект (юридическо лице) – търговско дружество.

Съгласно текста на закона (чл.69 от ТЗ) учредителите на търговско дружество имат право да извършват действия от негово име, но същевременно носят лична и неограничена отговорност за тях до момента, в който дружеството бъде вписано в Търговския регистър. След вписването на дружеството правата и задълженията, поети от учредителите, преминават към дружеството, в случай че са изпълнени следните условия:

– да са извършени правни действия. Такива правни действия не се ограничават само до сключени договори, но все пак това трябва да са такива действия, които могат да бъдат извършени от търговско дружество. Т.е. едно търговско дружество няма как да извърши осиновяване или да встъпи в брак, а така също и няма как предварително да бъдат сключени трудови договори, поради самото естество на трудовите правоотношения. Пример за такава сделка от името на все още неучредено дружество е откриването на набирателна сметка в банка. Друг пример е сключването на предварителен договор и заплащането на капаро по него, или заплащане на аванс по договор за доставка на материали, и т.н.

– При воденето на преговори и сключването на сделки от името на дружество в процес на учредяване е необходимо учредителите да уведомят своите контрагенти, че действията се извършват от името на все още неучреденото търговско дружество.

– Лицата, които са извършили сделките или правните действия са учредителите (съдружници, акционери) или упълномощени от тях лица (например управители или лица, упълномощени да извършват определени действия).

При наличието на гореописаните предпоставки отговорността за поетите задължения преди учредяване на дружеството преминават върху новоучреденото дружество автоматично (по силата на закона) без да е нужен допълнителен изричен акт (например подписване на анекс, приподписване на договор и т.н.).

В случай че дружеството не бъде вписано в Търговския регистър, лицата, които са извършили конкретните действия, съответно които са поели правата и задълженията, носят солидарна и неограничена отговорност за поетите задължения. Например, двама от учредителите сключват договор за наем на офис от името на дружеството в процес на учредяване, а други двама сключват договор за доставка на материали. В случай, че учредяването бъде осуетено по една или друга причина, сключилите договора за наем ще отговарят солидарно помежду си за задълженията по него, но не и за задълженията по договора за доставка на материали, сключен от другите двамата учредители. Те от своя страна няма да носят отговорност за задълженията по сключения договор за наем. Именно в това се изразява постановката на закона, че „лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения“.

Това правило представлява защитата на третите лица, контрагенти на учредяващото се дружество. Ако дружеството не възникне и съответно задълженията не преминат върху него, отговорността трябва да бъде поета от някого. В такъв случат е логично законовото разрешение, че учредителите, които са извършили съответните правни действия, носят неограничена и солидарна отговорност за поетите задължения. Те са и лицата, срещу които могат да бъдат предявени претенции за изпълнение на поетите задължения, включително по съдебен ред.

  1. Отговорност на учредителите спрямо самото дружество.

В материята уреждаща учредяването на дружеството с ограничена отговорност намираме едно проявление на отговорността, която учредителите носят, но този път става въпрос за отговорност към самото дружество.

В закона (чл. 118 от ТЗ) е предвидено, че учредителите отговарят солидарно пред дружеството за вредите, които са причинили при създаването му, ако не са положили грижата на добър търговец.

Следователно, първата предпоставка за възникване на отговорността е да са извършени действия, с които са причинени вреди на дружеството с ограничена отговорност. Цитираната разпоредба защитава съдружниците в ООД, в случаите когато някой от тях е поел задължения от името на учредяващото се дружество, които са били неизгодни и от това дружеството е претърпяло вреди. Такава отговорност може да възникне още, ако учредителите преди учредяването на дружеството са поели задължения, чиято стойност надхвърля размера на записания капитал, когато е вписан предмет на дейност, който не отговаря на възможностите на дружеството. Такава отговорност възниква и когато учредителите са извършили действия, с които се уронва името на бъдещото ООД.

Втората предпоставка за възникване на отговорността е учредителят, чиито действия са увредили дружеството, да не е положил грижата на добрия търговец. „Грижата на добрия търговец” следва да се разбира като абстрактен критерий за професионално, ангажирано и коректно поведение спрямо интересите на дружеството. Това е грижата, която се очаква да полага всеки търговец при управлението на собствените му работи. Понятието може да се тълкува различно в зависимост на извършеното действие, но може да се обобщи, като предприемането на всички необходими действия, за да се постигне максимално добър за дружеството резултат като се спазват всички изисквания за добра търговска практика.

Отговорност при забава на вноски при учредяване на дружеството.

Дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество попадат и в още една класификация – те са капиталови търговски дружества. Това означава, че при учредяването им бъдещите съдружници или акционери чрез вноски формират капитал (чийто минимум е определен в закона за всяко от тези дружества), който по принцип би следвало да служи като първоначална материална основа за започване на стопанската дейност на дружеството.

Следователно, възниква въпросът какво се случва, ако съдружник/акционер се забави с изплащането на вноската си в капитала на учредяващото се дружество? Законът урежда тази хипотеза, както в частта за ООД, така и в частта за АД:

  • Съгласно чл. 121 от ТЗ неизплащането или невнасянето на дела е основание за изключване на съдружник от дружество с ограничена отговорност. Освен това този съдружник дължи законна лихва за забавата си, както и обезщетени в случай, че са настъпили някакви вреди за дружеството от неговата забава. Когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който го дължи, и няма възможност той да бъде продаден на друго лице, останалите съдружници са длъжни да изплатят недостига съразмерно дяловете си или да намалят с него дружествения капитал по съответния ред.
  • Съгласно чл. 189 от ТЗ акционерите, които не направят уговорените вноски в срок, също дължат лихва за забава. Освен това е записано, че в устава може да е предвидена и неустойка. Смятам, че няма пречка по аналогия да се приеме, че неустойка може да се уговори и в дружествения договор на ООД. Неплащането на вноска от страна на акционер също е основание за неговото изключване. Всъщност това е единствената хипотеза, при която акционер в АД може да бъде изключен от дружеството. Положението при ООД далеч не е такова, защото там се очаква съдружникът да полага усилия и да участва активно за развитието на дейността на дружеството.

III. Заключение.

Участието в бизнес начинание под каквато и да е форма е дейнсот, към която трябва да се подхожда отговорно. В хода на статията беше изяснено, че съдружниците в ООД и акционерите в АД не носят отговорност на задълженията на дружеството, в което членуват, към трети лица. Въпреки това обаче те не следва да се отнасят с безразличие към задълженията, които възникват за тях във връзка с учредяването на тези дружества, защото при наличието на определени обстоятелства за тях може да възникне отговорност за вреди, които трябва да покрият със своето лично имущество. 

Facebook
Twitter
LinkedIn

Свързани публикации