Защо да прехвърлим дейността си от ЕТ към търговско дружество?

В настоящата статия са разгледани недостатъците при упражняване на търговска дейност под формата на едноличен търговец в сравнение с развиване на дейност през търговско дружество. В статията може да се открие и кратко описание на етапите, през които преминава процедурата по прехвърляне на търговската дейност от едноличен търговец към търговско дружество.

При стартирането на нов бизнес пред всеки предприемач стои изборът под каква форма да упражнява своята търговска дейност. Българското законодателство предоставя избор физическото лице да се регистрира като едноличен търговец или да учреди търговско дружество.

В исторически план предприемачите са предпочитали да се регистрират като еднолични търговци доколкото тази регистрация не е изисквала предварително вложение на парични средства за капитала на търговското дружество или за такси за регистрация. Регистрацията като физическо лице – търговец представлява бърза и лесна процедура с минимални разходи за държавни или друг вид такси. За сравнение преди 2005г. минималният капитал при учредяване на дружество с ограничена отговорност е бил в размер на 5 000 лв., докато регистрацията на едноличен търговец не предвижда внасяне на парична сума под формата на капитал.

Към настоящия момент законовата рамка се е променила съществено. Учредяването на дружество с ограничена отговорност отнема около 5 работни дни, в който срок се включват всички действия като нотариално заверяване на съответните документи, откриване на набирателна банкова сметка, както и самата първоначална регистрация на дружеството в Търговския регистър. Минималният размер на капитала при учредяване на дружество с ограничена отговорност е в размер на 2 лв. В този смисъл първоначалната инвестиция при стартиране на бизнес чрез дружество с ограничена отговорност е сведена до минимален размер.

Ето защо след промените в законодателството през 2005г. дружеството с ограничена отговорност е предпочитана от предприемачите форма за развиване на търговска дейност. От друга страна упражняване на дейност под формата на Едноличен търговец има множество недостатъци и носи рискове за физическите лица.

По-надолу в настоящата статия се излагат част от недостатъците и рисковете от осъществяване на търговска дейност под формата на Едноличен търговец:

1. Физическото лице – едноличен търговец носи неограничена отговорност за задълженията си.

Физическото лице – едноличен търговец носи отговорност за задължения, възникнали от търговската му дейност, както с имуществото, което е част от търговското му предприятие, така и с личното си имущество. За сравнение, когато търговската дейност се осъществява през търговско дружество, физическото лице носи отговорност за задълженията на дружеството до размера на неговия капитал.

2. Физическото лице – едноличен търговец се облага с по-високи данъци

Физическото лице облага доходите от дейността си като едноличен търговец с 15% годишен данък. В сравнение реализираната от търговско дружество (напр. ЕООД) печалба се облага с 10% корпоративен данък. В този смисъл едноличните търговци заплащат значително по-висок годишен данък печалба в сравнение с търговските дружества.

3. По отношение на общественото осигуряване

Физическото лице – едноличен търговец дължи и внася задължителни осигурителни вноски върху всички приходи от дейността си (до достигане на предвидения в закона максимален осигурителен доход). От друга страна съдружник в дружество с ограничена отговорност може да избира на какво основание да се осигурява, а именно дали изобщо да не се осигурява (ако не участва в дейността на дружеството), да се осигурява по ДУК (ако е вписан като управител на дружеството) или да се осигурява като самоосигуряващо се лице (ако не е вписан като управител, но извършва трудова дейност в дружеството). В зависимост от основанието за осигуряване съдружникът в ООД избира и размера на осигурителния доход, върху който да внася осигурителните си вноски.  

4. По отношение на дерегистрацията по ЗДДС

Условията за първоначална регистрация по ЗДДС на едноличните търговци и на търговските дружества не се различават . Различна, обаче, е ситуацията при основанията за дерегистрация по ЗДДС.

Съгласно ЗДДС регистрацията на Едноличен търговец се прекратява при смъртта на физическото лице. Смъртта на физическото лице – едноличен търговец, е едно от основанията за задължителна дерегистрация, което води след себе си важни фактически последици. Съгласно закона към датата на дерегистрация се счита, че лицето извършва доставка по смисъла на ЗДДС за всички налични стоки и услуги, за които изцяло или частично е ползван данъчен кредит. Това означава, че към датата на дерегистрация, за наследниците на дерегистрираното лице, възниква задължение за внасяне на ДДС, въпреки че наличните стоки и услуги реално не са реализирани в търговския оборот.

Законът предвижда две изключения от правилото за начисляване на ДДС върху наличните стоки и услуги, в зависимост от това дали данъчните основи на наличните стоки и услуги са на стойност по-висока или съответно по-ниска от 25 000 лв.

Ако общата стойност на данъчните основи на наличните стоки и услуги е равна или по-малка от 25 000 лв., то по смисъла на закона не е извършена доставка и съответно отпада задължението за начисляване и внасяне на ДДС върху тях.

От друга страна ако общата стойност на данъчните основи на наличните стоки и услуги надвишава 25 000 лв., законът изисква ДДС да бъде начислено върху общата стойност на всички налични стоки и услуги. Това правило не се прилага, когато някой от наследниците на починалото физическо лице – едноличен търговец, поеме предприятието му, но само при условие, че това лице е вече регистрирано по ЗДДС или се регистрира по ЗДДС в срок до 14-то число на месеца, следващ изтичането на шест месеца от смъртта на физическото лице-ЕТ.

От друга страна при търговските дружества смъртта на собственика на капитала не е основание за дерегистрация по ДДС на юридическото лице по ДДС. Това е така, тъй като търговското дружество е отделно юридическо лице, различно от неговия едноличен собственик.

5.По отношение на стопанската инициатива

Едно физическо лице може да се регистрира като ЕТ само веднъж. Това принуждава предприемача да извършва цялата си търговска дейност под една обща фирма. Лицето няма възможност да раздели дейността си, няма възможност да раздели активите си от оперативната си дейност, като по този начин при стартиране на ново начинание носи риска с цялото си имущество.

От друга страна едно лице може да учреди неограничен брой дружества, през които да развива различна търговска дейност. По този начин могат да бъдат разделени несъвместимите дейности, като бъде ограничен рискът при стартиране на нов бизнес.

Трансформирането на бизнеса от едноличен търговец към търговско дружество елиминира посочените по-горе рискове. Същевременно значително се намалят разходите за осъществяване на търговската дейност, а едновременно с това предприемачите могат да разделят активите си по начин, който да ги защитава от рисковете на оперативната дейност.

Процедурата по прехвърляне на дейността от едноличен търговец към търговско дружество е сложна и комплексна. Сложността на процедурата се определя в зависимост от финансовото състояние на Едноличния търговец и притежаваните от него активи – недвижимо имущество, моторни превозни средства, машини и други движими вещи. За да премине гладко и без негативни данъчни ефекти за физическото лице, при провеждане на процедурата се изискват комплексни и задълбочени знания по право, финанси, данъци и счетоводство.

Самата процедура по прехвърляне на дейността на Едноличния търговец преминава през няколко етапа:

  • Подаване на Уведомление по чл. 77 от ДОПК;
  • Прехвърляне на търговското предприятие на Едноличния търговец;
  • Вписване на прехвърлянето на търговското предприятие в Имотен регистър (в случай че търговското предприятие на ЕТ-то притежава недвижими имоти).

Всеки от етапите, изброени по-горе, протича по определен нормативен ред и изисква задълбочена познаване на законодателната уредба и особените изисквания на компетентните държавни институции.

Доколкото търговското дружество представлява по-облекчена форма за осъществяване на бизнес в България, Адвокатско дружество Микински и съдружници я препоръчва на своите клиенти в юридическата си практика, вземайки предвид всички фактори, изложени по-горе в настоящата статия.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Свързани публикации